Община Карлово

Възможности за планинско колоездене на територията на община Карлово

Община Карлово се простира чак от Калофер на изток до гр. Клисура на запад, като повечето населени места в нея са разположени в котловините, образувани между централния дял на Стара планина и Средна гора. На север внушителните склонове на Балкана се издигат до над 2000 м, като тук е и най-високият връх в Стара планина – Ботев. На юг се простират части от по-ниската и „мека“ Средна гора. Тези природни дадености осигуряват богати възможности за всякакви видове планински туризъм, включително и за каране на маунтин байк, а благодарение на разнообразния терен, всеки любител на планинското колоездене може да намери в района подходащи за него пътеки и маршрути – както кратки и лежерни разходки по лек терен, така и предизвикателни целодневни преходи с висока техническа трудност, изискващи сериозна подготовка, добри умения и стабилна екипировка. През 2020 г. екип на MTB-BG.com направи начално проучване на територията на общината и подготви това кратко обобщение, което съдържа както общи насоки, така и връзки към конкретни маршрути, които бяха описани по възложение на Община Карлово.

Централен Балкан

Национален парк „Централен Балкан“ и изобщо цялата централна част на Стара планина е една от емблемите на Карлово и на другите градове и села покрай Подбалканския път. Логично е внушителните върхове и спускащите се надолу стръмни ридове, прорязани от урви и речни долини, да вдъхновяват всички опитни планинари, включително и тези, които предпочитат да бродят из планините с велосипед. Възможностите за каране във високите планински части на Балкана са многобройни и много красиви, но имайте предвид нещо много важно – всички пътеки, спускащи се от билото към населените места в подножието са с висока техническа трудност, а някои са си направо опасни! Освен това тази част на Стара планина е известна с резките промени в метеорологичната обстановка и с опасността от изгубване, така преди да предприемете преход с велосипед, уверете се, че имате нужния опит и екипировка.

Един от популярните маршрути, донякъде и по-лесен като терен, е изкачването до вр. Ботев. Той има и голямо символично значение за много от почитателите на планината. Тръгва се от м Паниците над Калофер и по дълъг черен път се преодолява внушителната денивелация до първенеца на Стара планина. Прибирането може да е по същия път или по преки пътеки и пътища, които са по-стръмни и изровени, така че изискват по-сериозни умения.

Над Карлово има множество туристически пътеки, както и такива, прокарани и използвани от местните животновъди. Във всички случаи те са технични, стръмни и предизвикателни като терен, но има любители на планинското колоездене, които търсят точно това. Един от най-лесно достъпните маршрути е този от хижа „Добрила“ през вр. Сакарица. Карането по него е улеснено от възможността да преодолеете основната денивелация с помощта на лифт „Сопот“. По същия начин можете сравнително лесно да достигнете и до хижа „Васил Левски“, откъдето покрай Стара река и през хижа „Хубавец“ да се спуснете към Карлово. От хижа „Равнец“ надолу също има поне две пътеки, които са изкушаващи за любителите на стръмни и технични терени, но достигането до хижата с велосипед изисква бутане и носене, тъй като няма никакъв заобиколен  път.  

Подножието на Балкана

Както стана ясно, централният дял на Стара планина има какво да предложи, но изисква много сериозна подготовка и подходящи метеорологични условия. Ако някое от тези неща не е налице, далеч по-достъпни и безопасни са пътищата и пътеките в подножието на Балкана, разположени над или свързващи отделните населени места. Много от тях не присъстват на картите, защото се ползват предимно от местните животновъди и са свързани с този поминък, но ако човек е приключенски настроен, може в продължение на цял ден да кара с леки изкачвания и спускания под сянката на старопланинското било, изследвайки горичките и ливадите в полите на планината. Тези по-полегати склонове предлагат хубави варианти за каране на маунтин байк както за напреднали колоездачи, така и за любители без много опит, които могат да се придържат към по-широките и полегати пътища.

Особено приятни, красиви и разнообразни са маршрутите в околностите на Калофер, а също и между Карлово и с. Васил Левски. Конкретни идеи и подробни описания на веломаршрути в подножието на Стара планина можете да разгледате тук:

Кв. Сушица (Карлово) – пътеката покрай Гергентепе (https://mtb-bg.com/routes/sushitsa-gergentepe)

Обиколка на язовирите край с. Васил Левски (https://mtb-bg.com/routes/vasil-levski-yazovirite)

Кв. Сушица (Карлово) – с. Васил Левски (https://mtb-bg.com/routes/sushitsa-vasil-levski)

Карлово – с. Васил Левски (за начинаещи) (https://mtb-bg.com/routes/karlovo-vasil-levski)

Разходка до Калоферския манастир (https://mtb-bg.com/routes/kalofer-kaloferski-manastir)

Калофер | Разходка до „Малкото манастирче“ (https://mtb-bg.com/routes/kalofer-malkoto-manastirche)

Калофер – Паниците – Калоферския манастир (https://mtb-bg.com/routes/kalofer-panitsite-kaloferski-manastir )

Калофер | Обиколка около вр. Ралчовец (https://mtb-bg.com/routes/ralchovets)

Калофер | Покрай Тънката рътлина и Ганчовите камъни (https://mtb-bg.com/routes/kalofer-tankata-ratlina-ganchovite-kamani )

Калофер | През Пулиските камъни и Гола могила (https://mtb-bg.com/routes/kalofer-puliskite-kamani-gola-mogila )

Средна гора

От южната страна на Подбалканския път селата и градчетата, разположени в подножието на Средна гора, също могат да са изходни точки за интересни  и много приятни карания – Клисура, Слатина, Богдан и Домлян са примери за това. Тук склоновете се издигат по-плавно, почвите са песъчливи, горите са сенчести, а билата в повечето случаи са обли и лесно достъпни. Средногорските ридове се ползват както за дърводобив, така и за отглеждане на добитък – тези два поминъка оформят една доста гъста мрежа от черни пътища и пътеки, много от които са в добро състояние и подходящи за каране на планински велосипед. Могат да се намерят маршрути за всякакво ниво – от разходки за начинаещи по хубави и добре утъпкани черни пътища до технични и трудни пътеки, ерозирали от дъждовете и спускащи се по склоновете надолу.

Ако искате да започнете с конкретни подробно описани веломаршрути, ето няколко с начална точка с. Слатина:

Слатина 1 (https://mtb-bg.com/routes/slatina-1 )

Слатина 2 (https://mtb-bg.com/routes/slatina-2 )

Слатина 3 https://mtb-bg.com/routes/slatina-3 )

Слатина | Голямата могила и Пресечен камък (https://mtb-bg.com/routes/slatina-golyamata-mogila-presechen-kamak )

Те обаче са много малка част от всичко, което могат да предложат дебрите на Средна гора в южните части на община Карлово.