Карлово

       Тръгваме от Национален музей “Васил Левски”, който се намира в западната част на града. Тук, освен родния дом на Апостола може да се разгледа още експозиционната зала на музея, както и мемориалния параклис “Всех Святих болгарских”, където се съхраняват косите на Апостола. От там продължаваме към църквата "Св. Богородица". Тя е построена през 1851 год. На северната част на църквата карловският художник Дечко Тодоров е изписал момент от ръкополагането на Апостола на Свободата Васил Левски в дяконски сан. Минаваме покрай паметника на Васил Левски – изобразен в цял ръст, с револвер в ръка, а до него е лъвът. Върху пиедестала са изсечени имената на загиналите през “Страшното” стотици карловци. До паметника се намира и църквата “Свети Николай”. Издигната е през 1847 г. и е паметник на възрожденската архитектура. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева - майката на Апостола на свободата. Точно до църквата е Историческият музей, който е следващата наша спирка. Тук са съхранени паметници на културата от най-древни времена до днес. Въпреки навлизането на съвременното строителство, в старата част на града са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата. Малка част от тях са отворени за посещение, но, разхождайки се из тихите калдъръмени улички, посетителите могат да се насладят на красивите фасади на къщите, дървените порти и кепенци, стенописите по зидовете, китните дворове с асмите и чемширите.
Продължаваме към Aрхитектурен туристически комплекс „Старинно Карлово“, пет къщи – паметници на културата, намиращи се в старата част на града. Къщите са наситени с атракции и са отворени за посетители всеки ден. От тук поемаме на изток и стигаме до Даскал-Ботевата къща. В нея има документална експозиция за бащата на поета-революционер Христо Ботев - Ботьо Петков. Накрая, завършваме нашата разходка из Карлово на водопада “Сучурум”, в превод “Хвърчаща вода”. Намира се на 1км. северно от центъра на града, висок е 15 метра и до него се стига по добре поддържан асфалтов път.

паметника на Васил Левски  

Калофер

Национален музей “Христо Ботев” съхранява личните принадлежности, документи, публикации, предмети на изкуството и други материали свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, неговото семейство и сподвижници. Музеят е изграден на мястото, на което е била построена последната къща на Ботьовото семейство. От тук се отправяме към Даскал Ботьовото училище, което се намира в горната част на центъра на Калофер. Първият етаж на училището е превърнат в художествена галерия с картини, посветени на Калофер и Христо Ботев. Вторият етаж e музей на просветното дело. Пак тук, в центъра на града, сред паркова обстановка е издигнат и величественият паметник на поета-революционер. Продължаваме към Сандевата воденица – занаятчийска къща, разположена в северната част на града, на брега на река Тунджа. Тук ще наблюдаваме демонстрация на местни занаяти – мелене на брашно, баросване, тепавичарство. И след това поемаме към Калоферския девически манастир “Въведение Богородично”. Манастирът е бил девически от самото си построяване през 18 век, но точна дата не се знае. Опожаряван е три пъти. След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района възстановяват манастира с помощта на дарения от Русия. От 1991 г. към манастира съществува и Неделно училище.

Даскал Ботьовото училище  

Клисура

Обиколката ни в Клисура започва от Историческия музей, разположен в центъра на града. Сградата е построена през 1926г. в чест на 50-годишнината от Априлското въстание и е архитектурен паметник на културата. Музейната експозиция включва художествена галерия, бит, поминък и култура през Възраждането и участие на Клисура в Априлското въстание. След музея се отправяме към Павурджиевата къща. Тук е показан градския възрожденски бит на Клисура от 19 век, а в двора е възстановена домашна розоварна. Продължаваме към къщата на Цана Козинарова. Там ще видим кладенеца, в който тя се хвърля заедно с четирите си деца, за да избегне поруганието и жестоката смърт, като по този начин запазва честта на българската жена. Стигаме до Червенаковата къща – първата сграда построена след опожаряването през Априлското въстание. Тук са посрещнати руските освободители на 10 януари 1878г. От там на югоизток стигаме до Старата църква, построена в средата на 18 век. Именно от тук камбанния звън възвестява на 20 април 1876г. началото на въстанието в Клисура. Отправяме се към североизточния край на града, към местността Зли дол. По време на въстанието, това е най-важната отбранителна позиция на клисурските въстаници. Втората отбранителна позиция е местността Шайковица. От това място Боримечката предупреждава населението при изпробването на черешовия топ.

паметника на Боримечката