Община Карлово

География
Село Слатина се намира в живописен планински район. Разположено е в северните склонове на Същинска Средна гора. Скътано в пазвите на планината, то е добре защитено от силните и студени ветрове, спускащи се от връх Вежен на Стария Балкан. Селото се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово и на 79 км северозападно от гр.Пловдив. Отличава се с благоприятно местоположение и преходноконтинентален климат. В края на селото се извива река Стряма. В землището са налице еродирани канелени и светлокафяви горски почви. Отглеждат се етеричномаслени и зърнени култури. Добре е развито овцевъдството и говедовъдството. Околностите са залесени с прекрасни широколистни и иглолистни гори. Осигурено е покритие от трите мобилни оператора.Това улеснява контактите и подобрява връзките с външния свят. Има преки автобусни връзки с градовете Клисура, Сопот и Карлово.

 История
Според легендите и преданията ,които са запазени до наши дни,първите заселници в Слатина са дошли повече от 400 години преди освобождението от османско робство. В древността земите на с.Слатина са били заселени от траките. Като белег от онези времена са останали двете надгробни могили,намиращи се западно от селото-на височината,наречена"Чалтепе"("Могила на ветровете"). През средните векове в близост до река Стряма заселниците съградили здрава непревземаема крепост, в която са се опазвали от набезите на други народи. След нахлуването на османците, крепостта била разрушена до основи,а населението-изцяло изтребено. За съществуването на селото се споменава за пръв път в официален турски документ от 1576 год.,който се съхранява в Народната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" в София. В него селото е записано с турското име "Йенибейли". Първият заселник бил бедният овчар Георги. Той дошъл по тези земи със стадо овце от с.Дерелий(Богдан), търсейки вода и трева за животните си-гонени от небивала до тогава суша. Заселил се до гората в малка плетена къща, измазана с кал и покрита със слама. При него започнали да прииждат и други овчари, заедно със семействата си. Сложено било началото на така наречената " Златинска махала". Така се оформило с.Алтъново(Златина). Името му идвало от дерето, минаващо покрай селото. То носело златен пясък и му казвали"златното дере". С течение на времето за по-благозвучно с. Златина започнало да се нарича Слатина. През османското иго, селото се разраствало и към Освобождението то се разположило в сегашното си местоположение. Преди това било на няколко километра по-високо в Средна гора, за да не бъде засягано от турските набези. Посрещането на освободителите в Слатина станало на 18 януари 1878 год.

В литературата животът и битът в с.Слатина най-добре са описани от Иван Вазов в романа"Под игото"- глава "Тлака в Алтъново". Близък приятел на Иван Вазов бил поп Недялко-учител в еднокласното училище в Алтъново. Той му разказвал случки от живота в селото. Въз основа на тези разкази Вазов описва тлаката в Алтъново.

Църковният храм в селото е от края на XIX век и носи името "Свети Тодор". Идеята за построяване на местна църква е подкрепена от Неофит Рилски, минал през селото около 1832 год. Матьо Кунчев и Станьо Петков подаряват място за двор на училището и черквата. Строежът започва през пролетта на 1884 год. с майстори македонци.Доведени са зографи от Самоков. В средата на лятото на 1885 год. черквата е напълно завършена. С общи усилия родолюбивите слатинци събират дарения за строежа. За зографисването образа на патрона на църквата-св. Тодор отвън, над главния вход, заплаща Стойо Стоянов.Средствата за построяването на камбанарията са дарени от Пенчо Лазаров. Освещаването на новопостроения храм "Св.Тодор " се извършва при голяма тържественост на Петковден през 1885г. в присъствието на митрополита на Пловдив. Внушителният църковен храм в с.Слатина е обявен за паметник на културата.

Културни и природни забележителности
В селото има библиотека, скоро отремонтиран кино-салон, здравна служба. Читалище " Сеяч" е основано през 1931 г.и напоследък развива активна самодейност, в която се включват все повече младежи от селото. Първото килийно училище е създадено в частна къща още през 1873г. В обновения център е открит паметник на загиналите през войните герои от Слатина. В селото е съхранена и действа черквата " Св.Тодор". Построена е през 1885 г. с доброволен труд и дарени лични средства от родолюбивите жители на с. Слатина. Черквата е обявена за паметник на културата. Тя е частично изографисана, с дърворезбовани царски двери и ажурно слънце на иконостаса.

Прекрасната природа около селото осигурява възможност за ловуване и целогодишен туризъм.
 

източник:Уикипедия