Официален интернет сайт
Карлово получи уникалния ръкопис „Кой предаде Левски”
Дата на публикуване:
14.02.2020 10:35
Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов получи книгата-ръкопис „Кой предаде Левски“, фотография на Апостола от архива на Сава Райнов – председател на Сливенския революционен комитет и оригинална снимка на поп Кръстьо и други комитетски мъже. Ценното дарение бе връчено на д-р Кабаиванов от досегашния им собственик, колекционера Румен Манов, на среща-разговор на 13 февруари в зала „Васил Караиванов” на общината.
„Ръкописът на Васил Шанов с обем 86 страници е от декември 1945 година. Авторът е работил като турколог в Националната библиотека. Там през 30-те години на ХХ век, в архивите на Ориенталския отдел, попада на шифрована турска телеграма, която дешифрира. В текста по недвусмислен начин се доказва предателството на поп Кръстьо... „Кой предаде Левски” е сериозен и любопитен документ!”, каза Румен Манов. Самият той купува ръкописа преди 10 години от благоевградски пожарникар, който пък се сдобива с книжката от свещеник от Симитли, поясни пред пълната с карловци зала колекционерът и заяви, че най-достойният последен пристан на документа е Карлово.
Ценното издание бе представено дни, преди Карлово и България да почетат Апостола по повод 147 години от неговата гибел.
Срещата-разговор уважиха историкът проф. Пламен Павлов, който чрез тълкуване на исторически факти разкри откъде идва името Левски; народният представител Жельо Бойчев, началникът на Военна академия „Г.С. Раковски” генерал-майор Груди Ангелов, командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден генерал Деян Дешков, командването на военното формирование в гарнизони Карлово и Казанлък, историци, общински съветници, много граждани.
Румен Манов внесе яснота около ръкописа. „В него е упоменато, че в онези години държавата крие и пази поп Кръстьо. Той е таен агент и дава сведения директно на търновския каймакамин. При дешифровката на ръкописа става ясно, че Митхад паша от София изисква папката с предишни донесения на поменатия поп Кръстьо – доносника. Сред тях са и тези за основаване на комитета в Ловеч. В книгата дори се казва, че хора като поп Кръстьо трябва да се поощряват от държавата и да служат за пример на другите. Към края на ръкописа Васил Шанов разказва, че още тогава, през 30-те години, у нас започват да се състезават кой пръв е открил ръкописа и колко пари ще вземат за него... Симеон Радев пише за Васил Шанов, че е изключително светла личност.”